12 декември 2015 г.

Из Алабак. Долене - вр.Милеви скали - Варвара

Изгревът на хладното декемврийско утро ни завари на автобусната спирка в с.Варвара. Минути преди това бяхме паркирали колата на паркинга до пощата. Искахме да се изкачим на връх Милеви скали (1591м.) от Долене - спирка на теснолинейката. Предвижването с влак не ни устройваше, т.к. по разписание трябваше да пристигне в 10.47ч. (често закъснява поради "изчакване на връзка"), а такова късно тръгване в средата на декември предполага дълго ходене на челници до крайната цел - с.Варвара. 

Качихме се на автобуса за Велинград и в 8ч. бяхме на кантон Долене, на 2-3 км. от началото на маркираната пътека. Първо мислехме да вървим до там, но като видях многото животински пътеки през рядката дъбова гора, реших че е добре да пробваме да съкратим пътя, включих GPS-а и тръгнахме по съседното било. Оказа се много удобно, макар и доста стръмно. Напредвахме бързо и скоро се отзовахме над мразовитите мъгли с чудни гледки.

Тази скаличка на пътеката ми напомни за всеизвестните маймуни "не чух, не видях,..."


Не приличат особено, но - асоциации.

Продължихме по пътеката и скоро излязохме на първата по-обзорна поляната пред върха, където извеждат трите маркировачни кола. Веднага ни заляха невероятни гледки.




Вече ясно виждахме Милеви скали




Просто невероятно, но този "хвърлей" място ни отне още 1 час за да достигнем върха. Паднали дървета, храсти.... хлъзгава твърда трева. 
На върха ни посрещна свирепия лай на каракачанките охраняващи комуникационния възел. Добре че бяха вързани. Щракнахме набързо няколко снимки - заради студения вятър и дългия път не останахме дълго.


Тъжен паметник, за една трагедия разиграла се на 6 септември 1944г., когато са се убивали помежду си българи, няколко дни преди края на войната....





Със стегната крачка продължихме към х.Равно боре (странно име - нито е равно нито бор има - само букове :) ) 
Трудно и неприятно беше спускането по пълните с шума пътеки, защото под сухите листа има заровени много камъни и клони - предпоставка да се подхлъзнеш или изкълчиш. 
Минахме край хижата транзит и вече със стегнати от постоянното стискане мускули извървяхме последните 2,5 часа до селото. Успяхме с последната светлина да влезем в селото. Общо 9ч.20м. с почивките. Много добре оползотворихме прекрасния декемврийски ден. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар